„Преди два месеца прочетох в интернет симптомите на булимията и установих, че ги имам в лека форма. Говорих с психолог, но той ми каза, че си внушавам. С повече воля съм щяла да престана да се чувствам болна. Мина ми за известно време.
Сега обаче отново повръщам, когато съм нещастна. Не мога да понеса да напълнея, а се изморих от диети. Спортувам активно, но изглежда не е достатъчно. Моля ви, помогнете ми да разбера дали наистина съм болна, или си внушавам? Ако съм болна, към кого да се обърна за помощ? И как да поддържам фигурата си без диети?“

Здравей, Анонимке! Ти вече си направила първата и изключително важна стъпка: да признаеш пред себе си и околните, че имаш проблем. Сега те притеснява основно повръщането, но за да си отговориш на въпроса дали наистина страдаш от булимия, е важно да се вгледаш внимателно в хранителните си навици.
Характерно за хранителните разстройства, към които спада и булимията, е, че при тях храната не е нормална човешка потребност. Когато си на диета, ти си поставяш някакви правила. Какво обаче се случва, когато не успяваш да ги спазваш, изяждайки парче шоколад например? Когато това стане, започваш ли да преяждаш, или не? Кога повръщаш? Пишеш, че когато си нещастна. Свързано ли е това твое чувство основно с хранителните навици, или се дължи на нещо друго? Отговорите на тези въпроси, както и внимателното вглеждане в хранителните ти навици, е много важно на този етап. Защото булимията е заболяване, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи на преяждане (за каквито ти не споменаваш), по време на които могат да бъдат погълнати за един час 1000 калории. Мисълта на хората, страдащи от това заболяване, е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло, и това ги кара да използват крайни мерки за ограничаване на „затлъстяващите“ ефекти от погълнатата храна. Но колкото и да повръщат, могат да изхвърлят най-много 50% от храната. Повтарянето на цикъла преяждане-повръщане обаче може да доведе до някои сериозни медицински усложнения като загниване на зъбите, стомашно разстройство или дехидратация и те могат да бъдат фатални. Най-общо, за да се постави диагноза булимия, трябва да са налице следните критерии:
- повтарящи се епизоди на прекаляване с хранене (бърза консумация на голямо количество храна);
- приемане на висококалорична храна, която лесно и бързо може да се погълне;
- безразлично поведение към храненето (няма никакво значение за болните какво поглъщат по време на епизодите, когато се прекалява с храната) - тези епизоди приключват или с болки в корема, или с предизвикано повръщане;
- повтарящи се опити за отслабване чрез строги диети;
- употребяване на средства, намаляващи апетита;
- чести колебания в теглото с разлика над 5 кг, свързани с редуване на периоди на прекаляване с храна и диети;
- съзнание за факта, че начинът на хранене не е нормален;
- депресивно настроение и чувство на вина, вследствие на прекаляване с храната.
Важно е и това, че хората, страдащи от хранителни разстройства, изоставят всичките си предишни интереси и занимания, изолират се от приятелите, отчуждават се от близките си и концентрират своето внимание върху теглото. В писмото си не споделяш как е започнало това повръщане, какво по принцип е отношението ти към храната и как се е променило то във времето.
Хубаво е, че си потърсила консултация с психолог. А говорила ли си с родителите си? Те какво мислят по въпроса? На този етап най-важното е да говориш с родителите си и да се свържеш със специалист, с когото да се консултираш и да установиш регулярен и пълноценен контакт. Можеш да се обърнеш към д-р Анета Аничкина, която е специалист по хранителни разстройства (тел. 02/980 41 62, GSM 0888 7349 61).
Не се отказвай да търсиш помощ, защото дори да не става въпрос за булимия, ти страдаш и е важно да се погрижиш за себе си. Успех!

„От четири месеца имам страхотно гадже. Разбираме се чудесно и често споделяме нежности. Преди две седмици решихме да правим секс за първи път. За съжаление обаче нищо не се получи, тъй като той не можа да вкара члена си. След няколко дни опитахме отново. Тогава хименът ми се разкъса, но и този път не можа да направи нищо повече. При това доста усилия положихме. Приятелят ми се разтревожи. Може би нещо сме сбъркали?“

Естествено е при тези обстоятелства приятелят ти да се разтревожи. В секса и двамата изразявате любовта си, галите се, споделяте нежности. Заедно изпитвате удоволствие, но и заедно трябва да търсите причините, ако нещо не е наред. Положили сте усилия, но безрезултатно.
Помислила ли си защо се получава така? Със сигурност си обмислила всички подробности, старала си се нищо да не пропуснеш от преживяното. През главата ти всичко е минавало като на фотолента, която започва със запалена свещ и завършва със студен душ. Но възможно ли е да получиш еротичен стимул, когато непрекъснато мислиш за следващите ви срещи, когато се надяваш усилията ви да се увенчаят с успех? Може ли сексът да носи удоволствие по този начин?
Практиката показва, че колкото повече се напрягаш, толкова повече се стягат мускулите на влагалището, които се отличават с голяма еластичност (през него в крайна сметка се появяват бебетата¬). Но този кръг от мускули може да се свие и така, че да стане почти непристъпен. В секса е нужно да се отпуснеш напълно и да се отдадеш на приятните чувства без никаква принуда или насилие. Ще успееш много повече, ако се отдадеш на усещането и насладата, които са присъщи за интимността. Тогава и напрежението в мускулите на влагалището изчезва. А най-важното следствие е, че жлезите на влагалището произвеждат течност, която улеснява значително вкарването на пениса.