Тежкият дим от цигарата ме задушава и скъсява живота ми с един ден. Тя е също като болката. Онази, която ти ми остави, за да ме убива бавно. Малко по малко - като тази проклета цигара. Остави ми болката, за да ме довърши, напомняйки ми, че те има, че обичаш друга, а аз бях глупачката, употребената...

    Ще мога ли някой ден да събера късчетата от сърцето си, което ти ограби, захвърли и разби на хиляди парченца? Ще мога ли отново да повярвам в заблудата, наречена “Любов”? Ще мога ли да си върна живота, който беше преди да те срещна? Ще мога ли да запълня цялата тази празнота в себе си? Ще мога ли да те залича? Да те изтръгна от сърцето си...

     Не вярвам, че времето може да излекува рана, която никога няма да се затвори. Стрелките спряха отдавна за мен - когато разбрах, че съм била жертва на леденото ти сърце. Няма нищо по-истинско от любовта ми към теб, с която ти се подигра. Всичко друго е заблуда!

    Никога няма да си върна живота, нито сърцето. Няма да мога и да те залича. Ще живееш в мен, убивайки ме малко по малко всеки ден. Докато не ме довършиш!