Вие двечките се държите като приятелки. А аз изпълнявам ролята на “непрякото допълнение”, на глупачката. Днес отново имаме контролно и вие сте заедно. За мен никой не мисли... Трябва да се моля някой да се смили над мен и да ми даде поне един отговор от теста. А вие си подсказвате, прехвърляте си една на друга отговорите и си правите знаци. Не се сещате да ме попитате дали и аз не се нуждая от помощ. Истинските приятели си помагат, дори да са в различни групи при решаване на теста. Забравят за себе си в името на другия... Не ме разбирайте погрешно! Не искам да ми решавате контролните и да ми изкарвате оценките, а да се сещате, че съществувам и от време на време да ми помагате. Знам, че това няма да стане... След всяко контролно се оправдавате и ме питате нагло дали съм се справила - сякаш ви интересува. Нали вие ще изкарате високи оценки! Коя съм аз, че да мислите за мен?! \Лошото е, че постъпвате нечестно и то не само на контролни. Когато седите срещу мен и разговаряте, пак ме наранявате, защото всичко е така кодирано, че не мога да разбера за какво става въпрос. Пращате си бележки, в които Бог знае какво си пишете, а когато ви попитам, отговаряте, че няма нищо интересно. Но нали уж сме приятелки...
Тъжното е, че в даскалото прекарвам половината от деня си и почти винаги трябва да търпя това отношение. Едно време баба ми каза, че повече от две приятелки не може да има, защото винаги възникват интриги. Аз не съм на това мнение. Вие не желаете да сме трите приятелки, въпреки че в очите на хората сме такива. Но ако някой ме попита и му разкажа каква е истината, ще се убеди, че сме само познати.

Аз все пак ви чувствам близки и винаги ви разказвам какво се случва с мен. Вие ме изслушвате, разбира се, а после Бог знае как ме одумвате насаме. От други разбирам какво се случва с вас, а когато ви попитам лично, трябва да вадя думите ви с ченгели. Много пъти ми се е случвало да не съм на училище, а на другия ден трябва да отидем за втория или третия час. Никога не се сещате да ми драснете един SMS, за да не ставам толкова рано сутринта и да бъда сама.
Нямам място в групичка като тази! Не се заблуждавам, че имам до себе си истински приятелки. Някой ден може да ме оставите да потъна, без да ви пука, че може и да се удавя...
Изпитваща болка: crasy_viki_CSKA 1948, кор. от Бистрица


Коментари
Добави коментар